Блог за телекомуникации, ама колко да е блог за телекомуникации... Едно кратко постче, посветено на филм, няма да ни отклони от правия път чак толкова. Поводът за малката забежка е присъствието ми на галапремиерата на Алиса в Страната на чудесата – филм, който от 5-и март всеки ще може да гледа на IMAX 3D – абе, в Мол София на онзи големия екран.

nixanbal е социален тип, или поне когато е онлайн, та затова се случи така, че спечели поканата от Facebook групата на IMAX, където няколко дни преди събитието бяха задавани елементарни въпроси около филма на Тим Бъртън с награда именно покана за двама за галапремиерата.

Научих, че печеля в неделя, в понеделник си взех поканата от киното и във вторник (02 март) вечерта точно в 18:30 бях част от тълпата, събрана да се изкефи на първата официална прожекция на Алиса в Страната на чудесата. Отидох с моя добър приятел Мишо, уебмастъра на този блог, с когото преди време се изкефихме на макс на премиерата на Аватар.

Етажът с кината беше доста по-различен от обичайно – имаше червен килим, но не съм сигурен, че го бяха опънали специално за мен... Изкачвайки се по ескалатора, най-горе преминахме под кривоскалъпена (умишлено) арка, а пред нея ни посрещнаха хора (предполагам неизвестни актьори), влезли в образите на героите от филма. И докато Червената кралица се заиграваше с чадъра ми, тълпата вече гризеше бисквити и пиеше чай от кетъринга. Децата и някои дебили се снимаха с щурите образи, сред които определено се открояваше Лудия Шапкар, почти изучил изкуството да се носи като Джони Деп. В масовката се разпознаваха някои известни лица като куп тв водещи, Мария Силвестър, Виолета Здравкова и Кака Лара, която вече си е съвсем Леля Лара, честно! И, слава Богу, че почти никой не бе спазил дрескода ШАПКА. Изключение  правеха двама-трима, които си бяха нахлупили шапки идиотки, но не съм сигурен, че е било заради изискването от събитието.

След няколко минути се отправихме към пуканките и начоса, взехме по едно меню с кола и зачакахме на опашката, като преди нас имаше около 50 човека, но може да се каже, че бяхме напред. Намерихме си добри места на около 3-4 ред отзад напред и след като една мацка обиколи залата с фотоапарат, филмът бързичко започна. Нямаше трейлъри, нямаше реклами (е, освен една на М-Тел, разбира се), което беше супер.

И тук не очаквайте да започна да разказвам филма и колко точно е луд Лудия Шапкар, тъй като нито ми се преразказва час и половина филм, нито пък се славя като кино критик. Така че ще ви го спестя. Просто отидете и гледайте, вижте в какво е превърнал Тим Бъртън историята за Алиса в Страната на чудесата на Луис Карол. Идеята, че няма нищо невъзможно и винаги трябва силно да вярваш в убежденията си е в основата на историята, а всичко е още по-внушително заради 3D образите и отличната игра на актьорския състав. Просто преди филма се абстрахирайте от мислите, които ще ви споходят, че Алиса е на халюциногени и всичко ще си дойде на мястото...

И въпреки че напоследък често ме оприличават на Лудия Шапкар, любим образ ми стана този на Чешърския котарак – страшно симпатично и със сигурност най-3D нещото във филма, чиято глава закачливо се подава от екрана...

Забележка: Както и при Аватар, субтитрите на Алиса в Страната на чудесата явно бяха 2D и бяха тотално нечетими. Който е разчитал на тях, е останал да се ориентира в действието само по образите. Много неприятен гаф, който не мислех, че ще продължи и в други филми.