Отивам онзи ден в Germanos с идеята да платя сметката към Globul на два телефона – моя и този на майка ми. Когато пъргавата девойка зад касата ме попита за номера, продиктувах набързо цифрите, тя ги въведе и след като излезе резултатът – подскочи ококорена и ахна:

- Ама този договор е изтекъл!

– да, действително едногодишният договор на майка ми е изтекъл от вече 2 години и все пак тя продължаваше да си ползва картата с избрания тогава план.

- Да, знам.

- Ооо... – момичето вкара загрижен поглед – ами, не знам... Имате няколко варианта сега. Може да преподпишете на тази тарифа. Тя е стара вече, дава 30 минути, но към М-Тел говорите много скъпо! – боже, въобще не се сещам за каква тарифа ми говори, но със сигурност не е в час – Другият вариант е да си изберете някой от новите планове и, разбира се, с телефонче на ниска цена.

- Благодаря, ще помисля какво ще направя, може ли да платя сметката?

- Ух, ами, вижте, последният вариант е да си вземете лаптопче на изплащане. – започнах да се смея, просто искам да платя телефона на майка ми, а вече ми пробутват долнопробен нетбук...

- О, не, благодаря ви, не ми трябва лаптоп. – сложният поглед отсреща продължаваше да се задълбочава в „проблема ми”. – Добре, дайте да си платя сметката на другия телефон, пък за този номер ще си помисля. – предадох се, реших все пак, че ще мога да си платя моята сметка.

- А, ама чакайте, на този сметката е еди колко си...

- Ама мога ли да си я платя наистина? Сега?

- Е, ами може, да.

WTF?! Идиоти! Ако нямах идея за какво става дума, щях да реша, че след малко ще дойде някой да ми сложи белезниците и да ми прочете правата...