И въпреки че съм противник на масовото явление да се оплакваш от всичко наоколо и държавата в личния ти блог, реших да ви разкажа тази случка, която да ви послужи поне като леко предупреждение за бъдеще. Пък и може да се позабавлявате, аз се посмях накрая...

Та... Отиваме с една приятелка във въпросния техно-магазин с идеята да вземем лаптоп на изплащане като подарък за сестра й. Влязох в 18:35. Тя бе отишла с 20 минути по-рано, за да разгледа препоръчан от мен модел и евентуално да научи нещо повече от някой квалифициран консултант, разбираш ли. Вместо с някой техничар, я заварих налазена от служителка на TBI кредит, която явно вече й беше обяснила за предимствата на въпросната компания пред услугите на JET кредит, също издигнали щандче в магазина.
Бяха й казали, че моделът на Toshiba го няма в наличност. След кратък преглед на алтернативите се спряхме на още по-добър модел от HP, при това с атрактивен дизайн и бронзов цвят, който лично аз отдавна съм харесал и за себе си.
Извикахме един „консултант”, а тя, посочвайки бронзовата машина, наивно попита – „Нещо ще ни кажете ли за този лаптоп?”. Той отговори с обичайното – „Ами, какво – то всичко си го пише, всичко си има...”. Ами добре де, хайде, щом всичко си има, ще го вземем.

За скунда момчето извади бележка, записа модела и хайде към щанда на TBI, та да видим ще ни одобрят ли. Започна се с попълването на документи – може да не ви се е случвало да купувате на кредит, затова ще ви кажа – иззад параванчето си служителката започва да вади лист след лист, изписани с куп информация и условия с дребен шрифт, вие пооглеждате, четете, попълвате данни, подписвате се и... излиза следващото листче. Така няколко пъти – ама иначе процедурата е адски бърза, нали. Уговорените в началото вноски са крайни, само ако не броим такса застраховка – в случай, че хвърлиш топа, банката ще се погрижи – нещо такова било. Питах възстановява ли се накрая, само ако оцелееш, разбира се – ми не.
Общо взето акцентът пред щанда на TBI беше изненадата, че не работят с банката, чиито услуги ползва моята приятелка, което стана ясно съвсем накрая. А още отначало идеята при разговора с госпожицата служител беше, че ще се плащат такси директно през въпросната карта.
Е, подписахме, пуснаха се документи за одобрение, одобрени бяхме и облекчени отидохме да си вземем лаптопа. Намерихме онова същото момче, че ако се налагаше да обяснявам на още някой от персонала какво искам, щях да изнемогна. Та, онзи вади новия компютър изпод щанда, разопакова, отваря го и хоп - сребрист корпус, гледам аз. Ама ние искаме бронзовата версия – настоявам си аз. Ъм, ми то бронзовата е друг модел, дето струва с 400-500 лв. отгоре.

Ех, идеален момент да си изясним и тази подробност. Ми, как ще е друга, като тук спецификациите на листа са си точно върху клавиатурата на този? Ми, онзи не бил изложен просто. А, ето тези тук характеристики встрани са истинските данни за бронзовия. Приятелката ми реши, че не си заслужава повече разправии и че в крайна сметка и сребрист ще върши същата работа, та го взехме.

Минахме още веднъж през щанда на познайниците ни от TBI, след това около 15 минути на касата, където госпожицата не знам дали знаеше какво прави или просто това бе поредната сложна процедура, но си повисяхме бая. Добре че нямаше жив човек наоколо, че с две каси в цял хипермаркет и чакащи с минути хора, не си представям каква тъпла щяхме да съберем.

Тръгнахме си в 19 и 55.