Три седмици със Samsung Galaxy Tab от Дончо
Няма по-интересен и ценен материал за четене от този, в който информацията идва от първа ръка. Това е още по-важно при разказите за разни хай-тек играчки, в които авторът споделя личните си впечатления, говори за плюсовете и минусите на един продукт. Ако симпатизирате на таблетните устройства, вижте блог поста на Дончо за Samsung Galaxy Tab.
Neonode N2 от Ивайло Борисов
Морално остарял телефон, но с адски свеж дизайн и много хайп заряд, който Ивайло Борисов предава по страхотен начин в блога си. Внимание: Може да ви се прииска да си го купите. Проблемът е, че е почти невъзможно да се намери.
HTC Desire Z – какво не може от Юруков
Още един пост с лични впечатления от готино устройство. Боян Юруков наскоро си е взел HTC Desire Z и разказва подробности за смартфона. Според него машинката е добър избор, но не може да прави палачинки. Според мен не може и едно простичко еспресо да пусне, но пък има доста други плюсове. Вижте ги...
Таблетни размишления от Йовко
Определено възраждането сегмента на таблетите се личи и от българските блогове – все повече хора започнаха да пишат и сърфират от такива устройства. След Galaxy Tab, дойде ред и на култовия Apple iPad, който към края на 2010-а държи огромен процент от продажбите на таблети в света.
Nokia Вълшебник от Събина, ентелегентно
Класацията е за техно постове през декември, но да не правим проблем за един ден. В края на ноември Събина пусна интересна публикация в ентелегентно, с която разказа за блогърското събитие на Nokia (за него писах и аз) и по-конкретно как да си направиш сам приложение за телефон. Ценно е за всеки един блогър, така че – must read!
Пропуснах още няколко интересни четива, но този пост щеше да стане плашещо дълъг. Пък и винаги можете да добавите нещо в коментарите!
PS: Не ме разбирайте погрешно – обичам празниците и особено Коледа, но когато отвсякъде те дебне блог пост със заглавие „Коледа е!“, „Честито Рождество“ и други, още по-описателни за случилото се на 25 декември теми, интернет сякаш отеснява. Изпълва се с клишета и блоговете губят от индивидуалността си, която първоначално ме е накарала да следя изявите на автора.
