Това беше возилото. Приятна количка, в която трима човека се чувствахме ОК, но беше трудно с побирането на куфарите, тъй като багажник на практика... почти липсва. Отидоха около 75 литра бензин – климатикът беше задължително ON.

Пътят беше спокоен, средна натовареност и като цяло без произшествия, освен накрая – по магистралата, съвсем до София, лъскава кола реши да ни изпревари в същата лента, в която бяхме ние. Не знам как се случи, но е факт. Така че кому е нужен път с повече платна, ако всяко побира по 2 автомобила?

Ако не броим корнито с редбул на Лукойл, единственото хранене беше в Burger King –приятно местенце. Беше сериозно ядене – двоен Whopper в меню, макар историята да помни и по-големи подвизи.

Пушачът в колата настоя да спрем и в Бургас „за една бърза“. Тук е мястото, където винаги за първи път се усеща мирисът на море – харесва ми да минаваме през този град, макар и на места да прилича повече на индустриална зона. Използвах почивката за едно ледено лате с лимон – малко е извратено, но е приятен освежител за лятото.

Това е моментът, в който объркахме пътя към плажа. Но пък имах време да се снимам в готините джапанки и да пробвам как звучи МР3 плейърът, който спечелих от промоцията на Shrek и OMV. Звучи кофти, така че по-добре, че след 5 песни спря да свири.

Плажът в Лозенец. Не бих се върнал там. Не и преди да навърша 50.

Това пък е плажът на Аркутино – почти утопия. Пусто, но приятно пусто. Страхотен плаж, кристална вода и да, можеш да си видиш краката в прозрачната вода.

В по-скромното от двете плажни барчета направих тази чудна снимка с телефона. Гот, а?

На същото място побързах да си поръчам и класическата комбинация, която по закон е най-вкусна именно на плажа. Не питайте за бирата – понякога колата просто надделява.

А ето какво имах предвид под кристално чиста вода. Да, и в България ги имаме тия плажове. Все още. Пазете ги.

Последният ден преди тръгването ни изпрати с черни облаци и вълнение. Изобщо не ставаше да си опънеш хавлията на плажа, камо ли да влезеш в лудите вълни. Е, поне разбрах, че телефонът ми снима уникално при лошо време. Сърфистите си изкарваха доста добре.

Деня изкарахме в приятен бар на плажа в игра на карти и табла. И като че ли наистина имахме нужда от малко почивка, имайки предвид среднощните разходки до баровете и дискотеките в Китен. Коктейлите им бяха пълна скръб за съжаление.

Вечерта пък ни поднесе плата със суши и приятно бяло винце... Последвани от уникални коктейли в един чудесен бар в с. Лозенец – By the way. Всъщност други барове там трудно можеш да откриеш – имайте го предвид.

Сутринта си събрахме багажа, освободихме хотела и се запътихме към последната спирка преди заминаването – плажът на Аркутино. Нямаше как да не отидем още веднъж на това приятно местенце. Този път имахме чудна гледка – двойка на възраст на рибарски столчета споделя чадъра си с голямото си куче, което не се престрашаваше да последва стопаните си във водата и нямам представа как е оцеляло на жегата. Снимката е правена с по-скромния Nokia C5, но лесно може да се обърка с картичка, нали?